Строителството през 2017 г.: История за оттласкване от дъното
2017 година към този момент е история. Вижте кои са най-значимите събития и трендове от политическия и стопански живот в България и по света през последните 12 месеца в специфичната секция на Investor.bg
След няколко години на очаквания, че европейските пари ще оттласнат строителния бранш дълго чаканото възобновяване най-сетне стартира към края на 2016 година и продължи през цялата 2017 година Основен двигател на процеса са частните вложения – съставният елемент с най-голяма тежест в строителната продукция.
Сградното строителство, в което се включват строителството на жилища, офиси и индустриални и логистични здания, отново дава подтик на сектора, както беше и преди рецесията. Очакванията са капиталовата активност да се форсира, още повече, че за първи пътслед рецесията Камарата на строителите в България записва растеж на задграничните вложения в бранша.
Що се отнася до обществените вложения, които се вършат с европейски средства, има прочут пробив при публичните поръчки. Най-големите обекти обаче остават за 2018-2019 година Това значи, че отново ще има стремително строителство в 12 без 5 за асимилиране на средства в края на програмния интервал 2014-2020 година, както се случи и в предходния програмен интервал.
Другият източник на обществени средства за бранша – програмата за саниране, се развива устойчиво. Заделеният запас е съвсем привършен поради броя на подадените заявки, само че обещанието на управляващите е, че процесът ще продължи и през идващите години, въпреки и да не се разяснява от кое място ще се откри финансиране за продължение на програмата.
Оттласкване от дъното
Строителната промишленост остава с позитивна динамичност при трайно подчинение от откритата от години негативна наклонност на годишна база, показват от Камарата на строителите в последния си отчет за строителната продукция към края на полугодието.
Данните на организацията демонстрират, че към края на юни на годишна база индикаторът се усилва с съвсем 21%, а за тримесечието растежът доближава съвсем 51% до 5,186 милиарда лв.. Това приближава равнищата на строителната продукция от равнищата на 2010-2011 година, когато към момента се довършваха стартирани градежи отпреди рецесията и осезаемият спад в бранша не беше почнал.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за октомври сочат, че строителната продукция отбелязва най-силен растеж от две години насам, който се дължи съвсем напълно на интензивността в частния бранш, т.е. на строителната продукция от сградното строителство.
Постигнатите позитивни резултати за януари – юни на 2017 година в огромна степен се дължат на повишаване на капиталова активност, установяват от Камарата. Преките задгранични вложения в бранш „ Строителство ” пък бележат нарастване от 45,7% за първата половина на 2017 година, като се чака наклонността да се задържи.
Издадените разрешителни за градеж през 2017 година също подсказват за набраната инерция на строителния бранш , изключително в жилищния сегмент. Активността разумно остава най-силна в най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, само че се популяризира и в други основни градски центрове, като Стара Загора, Русе, Велико Търново, Плевен, Пазарджик и други.
Според данни, показани неотдавна от министъра на районното развиване и благоустройството Николай Нанков, за първите девет месеца на 2017 година се усилват и заетите в строителството до 255 хиляди души – разумно поради усилването на бранша. За същия интервал на предходната година броят им е бил 175 хиляди души.
Зависимостта от публичните поръчки - систематичен проблем, само че с понижена заостреност
Цялостният оптимизъм сякаш заглушава продължаващата взаимозависимост на най-големите компании от строителния бранш от публичните поръчки и обществените вложения. През 2016 година те усетиха с цялостна мощ неналичието на огромни търгове, което принуди някои от тях да се пренасочат и към по-малки процедури.
През тази година имаше известна „ глътка въздух “ за бранша с активизирането на процедурите за поправки на пътища, финансирани със средства от оперативната стратегия „ Региони в напредък “ и от бюджета. По програмата за поправки на пътища са планувани 380 млн. лв..
По данни на Министерството на районното развиване и благоустройството за към седем месеца са стартирани планове за съвсем 1,5 милиарда лв., измежду които се открояват стартиралите сектори от автомагистралите „ Хемус “ и „ Струма “.
„ Гладът “ за работа обаче е осезателен. Най-голямата поръчка в пътния бранш за тази година – за тунела „ Железница “ на магистрала „ Струма “, която е с показателен бюджет 250 млн. лв. без Данък добавена стойност, да вземем за пример притегли 28 предложения. Отварянето им се чака до края на годината, а реализатор ще бъде определен при започване на идната година. С възможни обжалвания строителството би могло да стартира през втората половина на 2018 година
По-големите позиции в поръчките за пътни поправки с пари от програмата „ Региони в напредък “ също привлякоха повече участници.
За следващата година остава изборът на реализатори за огромните жп поръчки – за секторите Елин Пелин - Костенец и Костенец – Септември, които процедури още се апелират. Те са на обща стойност към 1,3 милиарда лв.. През 2018 година ще бъдат оповестени и основни публични поръчки по оперативната стратегия „ Околна среда “ на стойност към 1,6 милиарда лв.. Приключването на водната промяна забави огромните планове, само че в регионите с подготвени водни асоциации те към този момент могат за потеглят. Т.е. строителството, като се вземат поради вероятните обжалвания, вероятно ще стартира в края на 2018 – началото на 2019 година
Оптимистично се развива наклонността на един от най-големите строителни планове в България - метрото в София. Третият метродиаметър върви по проект, а общинското сдружение " Метрополитен " задвижда и процедурите за подготовка на правата от Военната академия към кв. " Слатина " и Окръжна болница.
Анализът на Камарата на строителите в България демонстрира, че броят на оповестените публични поръчки в бранш строителство продължава да понижава. За първата половина на 2016 година, след като са последните данни, броят на оповестените процедури се намалява с 18%, а на цената им – с 18,3%. При броя подписани контракти за същия интервал се регистрира спад от 28%, а на цената им – над 29%.
„ Струма “ - сериозно закъснение
Най-важният обект от последните години – доизграждането на магистрала „ Струма “ в сектора през Кресненското дефиле, се бави сериозно и рискът България да връща парите за цялата автомагистрала се усилва. Цялата би трябвало да е подготвена до 2022 година, а строителството в извънредно тежкия сектор още не е почнало.
Вече една година се „ дъвче “ разновидността за две еднопосочни пътни прави – едната в посока Кулата да е по стария път, който ще се ремонтира, а от Кулата в посока София да се строи чисто нов сектор източно от Кресна. Идеен план има, само че не и механически, т.е. избор на реализатор надали ще се реализира преди края на 2018 – началото на 2019 година поради и съпротивата на екоорганизации против плана. Те упорстват да се строи напълно ново трасе източно от Кресна, какъвто е и единият от утвърдените от Европейската комисия разновидности преди повече от 15 години (единият е за 15-км тунел през дефилето, който страната ни години наред енергично защитаваше, а преди две години реши, че няма да реализира).
Основният претекст на страната срещу напълно нов сектор наземно строителство е тежкият кръстосан терен, който ще изисква повече средства и време.
Остават и очакванията някои пътни огромни планове, част от TEN-T мрежата на Европейски Съюз, въпреки всичко да получат финансиране и по Механизма за свързване на Европа, въпреки че практиката от финансираните до момента планове демонстрира, че жп секторът и плановете във водния превоз се употребяват с преимущество.
С въпросителни към финансирането е и бъдещата автомагистрала Русе – Велико Търново, на която сега се избира абстрактен план. Надеждите са с възможното въвеждане на тол системата от 2019 година спомагателните приходи от такси, общият размер на които се чака да доближи 1 милиарда лв., да се насочи към строителство и поддръжка.
Веселина Василева
След няколко години на очаквания, че европейските пари ще оттласнат строителния бранш дълго чаканото възобновяване най-сетне стартира към края на 2016 година и продължи през цялата 2017 година Основен двигател на процеса са частните вложения – съставният елемент с най-голяма тежест в строителната продукция.
Сградното строителство, в което се включват строителството на жилища, офиси и индустриални и логистични здания, отново дава подтик на сектора, както беше и преди рецесията. Очакванията са капиталовата активност да се форсира, още повече, че за първи пътслед рецесията Камарата на строителите в България записва растеж на задграничните вложения в бранша.
Що се отнася до обществените вложения, които се вършат с европейски средства, има прочут пробив при публичните поръчки. Най-големите обекти обаче остават за 2018-2019 година Това значи, че отново ще има стремително строителство в 12 без 5 за асимилиране на средства в края на програмния интервал 2014-2020 година, както се случи и в предходния програмен интервал.
Другият източник на обществени средства за бранша – програмата за саниране, се развива устойчиво. Заделеният запас е съвсем привършен поради броя на подадените заявки, само че обещанието на управляващите е, че процесът ще продължи и през идващите години, въпреки и да не се разяснява от кое място ще се откри финансиране за продължение на програмата.
Оттласкване от дъното
Строителната промишленост остава с позитивна динамичност при трайно подчинение от откритата от години негативна наклонност на годишна база, показват от Камарата на строителите в последния си отчет за строителната продукция към края на полугодието.
Данните на организацията демонстрират, че към края на юни на годишна база индикаторът се усилва с съвсем 21%, а за тримесечието растежът доближава съвсем 51% до 5,186 милиарда лв.. Това приближава равнищата на строителната продукция от равнищата на 2010-2011 година, когато към момента се довършваха стартирани градежи отпреди рецесията и осезаемият спад в бранша не беше почнал.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за октомври сочат, че строителната продукция отбелязва най-силен растеж от две години насам, който се дължи съвсем напълно на интензивността в частния бранш, т.е. на строителната продукция от сградното строителство.
Постигнатите позитивни резултати за януари – юни на 2017 година в огромна степен се дължат на повишаване на капиталова активност, установяват от Камарата. Преките задгранични вложения в бранш „ Строителство ” пък бележат нарастване от 45,7% за първата половина на 2017 година, като се чака наклонността да се задържи.
Издадените разрешителни за градеж през 2017 година също подсказват за набраната инерция на строителния бранш , изключително в жилищния сегмент. Активността разумно остава най-силна в най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, само че се популяризира и в други основни градски центрове, като Стара Загора, Русе, Велико Търново, Плевен, Пазарджик и други.
Според данни, показани неотдавна от министъра на районното развиване и благоустройството Николай Нанков, за първите девет месеца на 2017 година се усилват и заетите в строителството до 255 хиляди души – разумно поради усилването на бранша. За същия интервал на предходната година броят им е бил 175 хиляди души.
Зависимостта от публичните поръчки - систематичен проблем, само че с понижена заостреност
Цялостният оптимизъм сякаш заглушава продължаващата взаимозависимост на най-големите компании от строителния бранш от публичните поръчки и обществените вложения. През 2016 година те усетиха с цялостна мощ неналичието на огромни търгове, което принуди някои от тях да се пренасочат и към по-малки процедури.
През тази година имаше известна „ глътка въздух “ за бранша с активизирането на процедурите за поправки на пътища, финансирани със средства от оперативната стратегия „ Региони в напредък “ и от бюджета. По програмата за поправки на пътища са планувани 380 млн. лв..
По данни на Министерството на районното развиване и благоустройството за към седем месеца са стартирани планове за съвсем 1,5 милиарда лв., измежду които се открояват стартиралите сектори от автомагистралите „ Хемус “ и „ Струма “.
„ Гладът “ за работа обаче е осезателен. Най-голямата поръчка в пътния бранш за тази година – за тунела „ Железница “ на магистрала „ Струма “, която е с показателен бюджет 250 млн. лв. без Данък добавена стойност, да вземем за пример притегли 28 предложения. Отварянето им се чака до края на годината, а реализатор ще бъде определен при започване на идната година. С възможни обжалвания строителството би могло да стартира през втората половина на 2018 година
По-големите позиции в поръчките за пътни поправки с пари от програмата „ Региони в напредък “ също привлякоха повече участници.
За следващата година остава изборът на реализатори за огромните жп поръчки – за секторите Елин Пелин - Костенец и Костенец – Септември, които процедури още се апелират. Те са на обща стойност към 1,3 милиарда лв.. През 2018 година ще бъдат оповестени и основни публични поръчки по оперативната стратегия „ Околна среда “ на стойност към 1,6 милиарда лв.. Приключването на водната промяна забави огромните планове, само че в регионите с подготвени водни асоциации те към този момент могат за потеглят. Т.е. строителството, като се вземат поради вероятните обжалвания, вероятно ще стартира в края на 2018 – началото на 2019 година
Оптимистично се развива наклонността на един от най-големите строителни планове в България - метрото в София. Третият метродиаметър върви по проект, а общинското сдружение " Метрополитен " задвижда и процедурите за подготовка на правата от Военната академия към кв. " Слатина " и Окръжна болница.
Анализът на Камарата на строителите в България демонстрира, че броят на оповестените публични поръчки в бранш строителство продължава да понижава. За първата половина на 2016 година, след като са последните данни, броят на оповестените процедури се намалява с 18%, а на цената им – с 18,3%. При броя подписани контракти за същия интервал се регистрира спад от 28%, а на цената им – над 29%.
„ Струма “ - сериозно закъснение
Най-важният обект от последните години – доизграждането на магистрала „ Струма “ в сектора през Кресненското дефиле, се бави сериозно и рискът България да връща парите за цялата автомагистрала се усилва. Цялата би трябвало да е подготвена до 2022 година, а строителството в извънредно тежкия сектор още не е почнало.
Вече една година се „ дъвче “ разновидността за две еднопосочни пътни прави – едната в посока Кулата да е по стария път, който ще се ремонтира, а от Кулата в посока София да се строи чисто нов сектор източно от Кресна. Идеен план има, само че не и механически, т.е. избор на реализатор надали ще се реализира преди края на 2018 – началото на 2019 година поради и съпротивата на екоорганизации против плана. Те упорстват да се строи напълно ново трасе източно от Кресна, какъвто е и единият от утвърдените от Европейската комисия разновидности преди повече от 15 години (единият е за 15-км тунел през дефилето, който страната ни години наред енергично защитаваше, а преди две години реши, че няма да реализира).
Основният претекст на страната срещу напълно нов сектор наземно строителство е тежкият кръстосан терен, който ще изисква повече средства и време.
Остават и очакванията някои пътни огромни планове, част от TEN-T мрежата на Европейски Съюз, въпреки всичко да получат финансиране и по Механизма за свързване на Европа, въпреки че практиката от финансираните до момента планове демонстрира, че жп секторът и плановете във водния превоз се употребяват с преимущество.
С въпросителни към финансирането е и бъдещата автомагистрала Русе – Велико Търново, на която сега се избира абстрактен план. Надеждите са с възможното въвеждане на тол системата от 2019 година спомагателните приходи от такси, общият размер на които се чака да доближи 1 милиарда лв., да се насочи към строителство и поддръжка.
Веселина Василева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ